-ме

Едно твърде често срещано отклонение от книжовната правоговорна (и правописна) норма - главно под влияние на западнобългарските говори и по аналогия с глаголите от III спрежение - е употребата на форма за 1 л. мн. ч. сег. вр. на глаголите от I и II спрежение с окончание -ме вм. -м.

Казва се напр. (а понякога се и пише) чет|еме, п|ишеме, гов|ориме, м|ислиме и т.н. вместо чет|ем, п|ишем, гов|орим, м|ислим. 

Формите с -ме се употребяват главно в разговорния стил на речта, използват се често в мерена реч, а от някои автори - и в художествената проза. Поради това те не се отричат категорично като погрешни изобщо, но не се и допуска употребата им без осъзната и търсена стилистична функция. При писане и в официално-деловия стил на общуване формите с -ме трябва да се избягват.