ли

ли част.: В пунктуационно отношение с частицата ли са свързани следните две особености:

1. Когато частицата ли е употребена във фразеологизирани конструкции с повторен глагол - за означаване на продължителност или интензивност на действието, - след нея няма основание да се пише запетая, напр.: 

• Обещали са му добра заплата и той работи ли работи.
• Той се преструва на заспал и хърка ли хърка. (А. Константинов)
• Много често обаче този вид съчетания по традиция (или по-скоро по силата на някаква неосмислена инерция) неправилно се оформят със запетая: Застанала до масичката и лапа ли, лапа. (Ив. Петров) 
• А поетите, на които морето за тия работи е винаги до колене, възпяват ли, възпяват нощните поетичности. (А. Гуляшки)

2. За употребата на запетая при повторителните съотносителни съюзи ли... ли, ли... или вж. запетая [1.4]. Напр.: 

• И млади, и стари - свинете ли тръгнеха да изкарват, с говедата ли на паша, или с колата на копан отиваха, от вода ли жените се връщаха, или без работа някои се шляеха, всички се отбиваха от пътя си да позяпат. (О. Василев)